Скитник...

Роден в държава във която...
Животът се превърна в Ад..!
Политиците ни трупат злато...
Народа ни обрекоха... на глад..!

Изгубих всякаква надежда...
Захвърлих всякаква мечта..!
Разбрах страната се изцежда...
Надвесила се беше... алчността..!

Останал бях сирак в държава...
Която беше моя дом..!
И спях на пейката... на плажа...
Превърнати във мой... подслон..!

Потърсих щастие далече...
И напуснах... таз страна..!
Остана спомена ми вечен...
И една ограбена... Душа..!

Избрах по пътя да поема...
По който съм отново сам..!
И нямаше какво да взема...
Душата носих си... във длан..!

Уморен от скитане съм вече...
Нямам цел и нито дом..!
Работя във държава... надалече...
За храна... и за подслон..!

Забравих Любовта какво е...
Живот с изгубени мечти..!
Макар, че нямам нищо мое...
Една Душа... във мен блести..!

Не се оплаквам, няма смисъл..!
Пътят сам съм си избрал..!
Изгубих хора, други съм отписал...
И шансове безброй съм пропилял..!

Животът ми е... орисия...
Да скитам вечно по света..!
С живот на заем и с просия...
Да преследвам... Любовта.!!!

Калоян Христов
New Beginning
23.09.2020
Лондон

От книгата:
,,Когато се срещнах с Душата"

Истинско... Като всички твои стихове! Поздравления!

Благодаря Ви!