Изгубен... Живот...

Преди години се погубих...
Със Живота си... играх..!
Неусетно го изгубих...
И как се случи... не разбрах.!?

Попаднал бях в дълбока яма...
В пълен мрак... без светлина..!
Студ и мраз... там друго няма...
Не исках даже... и храна..!

Желание за нищо нямах...
Живот без Обич... и Любов..!
А там... на никого не трябвах...
Към мене всеки бе суров..!

Живях така известно време...
Далеч от Хора... в самота..!
И разбрах... на никой не му дреме...
Дали съм жив на край Света..!

Минаваха си дните и години..!
Без надежда... без живец..!
Дори приятелите и роднини...
Помислиха, че съм мъртвец..!

Но Аз все пак си съществувах...
Там във мрака... в тъмнина..!
И намерих сили... и изплувах...
За да видя... Светлина..!

Сега съм тука... на Земята..!
Уморен... и побелял..!
И вече виждам светлината...
Но май съм доста... закъснял..!

За туй помнете..! Млади хора...
Че Живота ни е Дар..!
И излезте от затвора..!
Самотата... не е Цяр.!!!

Калоян Христов
New Beginning
20.03.2022
Лондон